Издателство Листа
  • Детска фолклорна енциклопедия
  • Листа за ученика
  • Книги за учители
  • Книги на други езици
  • Справочна литература
  • Автор Лилия Старева
  • Други книги

Моята кошница Кошница

Обща сума: 0 лв. поръчай
Регистрай се Забравена парола
Моята кошница 0бр.
За нас
За нас
Карта на сайта
Карта на сайта
Контакти
Контакти
Как да закупя
Как да закупя
About us
About us

Календар български народни празници

Начало/Календар български народни празници

Варвара, 4 декември

Празнува Варвара, Барбара

 Света Варвара /гр. “чужденка”/ живее в края на ІІІ век. Заради християнската й вяра, я наказва собственият й баща като собственоръчно я обезглавява. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква “Свето Преображение” (кв. “Лозенец”).

Св. Варвара е покровителка на шарката и всички болести, свързани с обриви, на плодородието и домашните птици. Тя заедно със Сава е сестра на св. Никола и двамата подготвят празника му. Затова казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”

Вярва се, че Варвара “заварява” болестите, ала още по-опасен е св. Сава, защото ги “разсява” по хората. Жените и девойките изпълняват ритуалите за празника.И пак те спазват забраните. Където има опасност, болести, вредители и зли същества, нарастват и забраните. Св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им.

 

Как празнуваме

 

Меси се питка за баба Шарка. През нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да си отиде доволна. Медени питки се  раздават по кръстопътищата и на случайни пътници – да умилостивят болестта, да я изпратят далече, в други краища. Раздават се също царевични питки и ракия. За предпазване от болестта деца палят огън на кръстопът (трябва да са нечетен брой) и го прескачат.Главни от огъня се пазят за лек през годината. Колкото по нависоко скачат децата, толкова по-добре, няма „да ги завари Варвара”. Обичаят палене на огън се пази още от езическо време. В  пернишкото село Бобошево и днес не пропускат да накладат висок огън, да се съберат около него с храна, пиене и добро настроение.

За плодородие в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма “варварска свещ”. Тази свещ има магическа сила и се  пази през цялата година. Пали се на двора, ако трябва да предпази от бури и градоносни облаци. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка.

Празникът на св. Варвара се намира точно в средата на коледните пости От този ден по къщите тръгват млади девойки, които благославят за любов, щастие и берекет. Наричат ги “варварки”, а заради тях и  празника „Женска Коледа”.

Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара стават в много рано, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.

Св. Варвара се възприема като покровителка на домашните птици, по-често на кокошките. Затова на 4 декември част от магическите действия целят тяхното запазване.  Ако се наръсят в кръг варени зърна от царевица и се оградят с въже,  птиците няма да се разпръскват извън двора и да се губят. Ако хапнат от сварената пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, кокошките ще носят повече.

От сварената пшеница или царевица хапва сутрин всеки от къщата – да не се “запече полето”, да е влажно и да класят нивите.

На някои места се следи и какъв ще бъде първият гост за деня. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца.

 

 

Copyright 2025, Lista

Created by Webcharm