Календар български народни празници

Варвара, 4 декември

Празнува Варвара, Барбара

 Света Варвара /гр. “чужденка”/ живее в края на ІІІ век. Заради християнската й вяра, я наказва собственият й баща като собственоръчно я обезглавява. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква “Свето Преображение” (кв. “Лозенец”).

Св. Варвара е покровителка на шарката и всички болести, свързани с обриви, на плодородието и домашните птици. Тя заедно със Сава е сестра на св. Никола и двамата подготвят празника му. Затова казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”

Вярва се, че Варвара “заварява” болестите, ала още по-опасен е св. Сава, защото ги “разсява” по хората. Жените и девойките изпълняват ритуалите за празника.И пак те спазват забраните. Където има опасност, болести, вредители и зли същества, нарастват и забраните. Св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им.

 

Как празнуваме

 

Меси се питка за баба Шарка. През нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да си отиде доволна. Медени питки се  раздават по кръстопътищата и на случайни пътници – да умилостивят болестта, да я изпратят далече, в други краища. Раздават се също царевични питки и ракия. За предпазване от болестта деца палят огън на кръстопът (трябва да са нечетен брой) и го прескачат.Главни от огъня се пазят за лек през годината. Колкото по нависоко скачат децата, толкова по-добре, няма „да ги завари Варвара”. Обичаят палене на огън се пази още от езическо време. В  пернишкото село Бобошево и днес не пропускат да накладат висок огън, да се съберат около него с храна, пиене и добро настроение.

За плодородие в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма “варварска свещ”. Тази свещ има магическа сила и се  пази през цялата година. Пали се на двора, ако трябва да предпази от бури и градоносни облаци. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка.

Празникът на св. Варвара се намира точно в средата на коледните пости От този ден по къщите тръгват млади девойки, които благославят за любов, щастие и берекет. Наричат ги “варварки”, а заради тях и  празника „Женска Коледа”.

Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара стават в много рано, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.

Св. Варвара се възприема като покровителка на домашните птици, по-често на кокошките. Затова на 4 декември част от магическите действия целят тяхното запазване.  Ако се наръсят в кръг варени зърна от царевица и се оградят с въже,  птиците няма да се разпръскват извън двора и да се губят. Ако хапнат от сварената пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, кокошките ще носят повече.

От сварената пшеница или царевица хапва сутрин всеки от къщата – да не се “запече полето”, да е влажно и да класят нивите.

На някои места се следи и какъв ще бъде първият гост за деня. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца.