Календар български народни празници

Връбница, Цветница /неделята преди Великден/

Връбница, Цветница /неделята преди Великден/

Празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.

Връбница e християнски празник, честван в неделята преди Великден. На този ден църквата припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. В понеделник след Цветница започва Страстната седмица

Макар свързан с конкретно религиозно събитие, денят се възприема от народа ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас. Основен смисъл на обичаят „кумичене”  на Връбница е предпазване на девойките от змея, който се явява символ на  всяко зло, което може да сполети тези току що застанали на прага на живота си момичета.  Само мома, участвала в посветителските ритуали на Лазарица и Връбница, се смята, че може достойно да поеме своята нова социална роля.

Как празнуваме

Ходенето с цветя и върбови клонки на църква в този ден е задължително. В храма се извършва празнична служба, водосвет, причестяване на млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински. Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата. С тях се бае против уроки и болести на децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват градоносните облаци.

С върбова клонка рано сутрин се ходи на гроб. От слама или царевични стъбла се пали огън.

Обичаят “кумичене”

 Той е последният от лазарските обичаи. Рано сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки от цветя, върба или малко хлебче. Това е хлябът “кукла” (има форма на дете). Нареждат се на брега или на моста, пускат китката или парче от хляба по течението или ги слагат на бухалка и пускат бухалката. Чиято китка или хляб ще излязат най-напред, тя е “кумицата”, най-главната. Оказват й най-голяма почит, носят я на ръце, на места  дори “говеят”, мълчат, пред нея чак до третия ден на Великден. Тогава тя кани своите лазарки на гости, гощава ги с баница и червено яйце, символично им прощава за всичко и те отново проговарят.

Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След  „кумиченето”  връзват люлки, люлеят първо “кумицата”, а после всички поред. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат. Ако пуснатите в реката китка или залък хляб тръгнат бързо по водата, това е знак за скорошно задомяване. Ако се заплетат и останат на място, сватба не се предвижда.

Накрая на гости у “кумицата”, която ги гощава, богато, но постна храна.