Празнуват: Юлия, Юлиян, Юлияна, Къдрина, Къдра, Къдриян, Кирко, Кирика (на 15 юли); Атина (на 16 юли); Марин, Марина, Маринела, Маринета, Маринка, Мирон, Емил, Емилия, Емилиян (на 17 юли).
Църквата посвещава тези дни на християнските светци Юлия, Марина /лат. морска/ и Емилиян /лат. /съперничещ”/. Народът ни ги нарича Горещници, защото са най-горещите дни в годината, и празнува в чест на огнената слънчева стихия. Земен образ на слънцето е огънят в огнищата. През първия ден той се гаси. На третия, чрез специален обред, се пали един общ нов, жив, млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Обичаят е свързан с вярването, че тогава огънят сам пада от небето, а Света Марина е негова повелителка.
Как празнуваме
Празнуват ковачи, хлебари, калайджии. Все професии, свързани с огъня.
Новият огън се прескача за здраве и от хора, и от животни.
През тези дни и от най-засъхналите корита избликва вода. Който се окъпе в топли води, извиращи от земята, няма да го хваща болест през цялата година.
Казват, че в последния горещник светицата идва в съня на хората, които вярват в нея. Пророкува и дава съвети какво да се направи, за да се спасят от болести и нещастия. В деня на Света Марина особена лечебна сила има светената вода в църквите и манастирите, които носят нейното име.
Започват седенките. Ето няколко начина девойките, които се събират на тях да привлекат любов. Събират съчки и влачат след себе си стъбла от тиква, за да “се събират и влачат ергените по тях”. При запридането може просто да се каже „Запреди ми... еди кой си/” и магията на изреченото слово може да направи пожеланието истина. В камината се поставя мокър конец – “да съхнат момците” като него. Хурките се забождат в мравуняк – “да пъплят ергените” като мравки по момите.