Календар български народни празници

Кръстовден, 14 септември

Празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

Българинът отделя особено място в празничния си календар на Кръстовден. Празнува се в чест  на светия Кръст Господен. Но заедно с това и с промяната на времето, „кръстосването” на сезоните. Той е ден, на кръстопътя между сезоните, разделя годината и слънцето започва своя път към есен и зима.  Хубавите дни са към края си, време е човек се приготви за приближаващите се студове. Смята се, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, тоест стават равни,  жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването

Как празнуваме

 

Основна роля в ритуалите се отделя на църквата. Спазва се строг пост. В храма се раздават китки за здраве, които се пазят за лек. Свещеник ходи по домовете и ръси с босилек и светена вода. От нея жените  замесват нов квас. Слага се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

Започва гроздоберът, затова наричат този ден и Гроздоберник.  Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие. За първи път в годината се варят грах, тиква, картофи.

Ако на Симеоновден не е извършен ритуала „Засяване”, това може да стане на Кръстовден

Празникът се почита и против болки в кръста. Празнуват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.