Календар български народни празници

Лазаровден (последната събота преди Страстната неделя)

Лазаровден (последната събота преди Страстната неделя)

Въскръсналият Лазар /евр. “Бог е помощник”/, е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят. Своеобразно подреждане в социален план са и лазарските обичаи. Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Могат да заявят публично, че вече са моми за женене,  да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. Празникът е характерен с три обредни ритуала – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминство, с любовта и задомяването. Датата му е подвижна – последната събота преди Страстната неделя.

Как празнуваме

Момичетата, които лазаруват, се наричат „подевки” (13–14 годинши)  В празничния ден девойките лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят къщите. Обикалянето става от обяд на Лазарица до обяд на Връбница. Понякога лазарките обличат невестини дрехи, защото невестите са “най-берекетлии”. Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Лазарките се чакат с радост. Къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. По ситото, в което стопанката дарява лазарките с брашно, се гадае за плодородието през годината. Ситото се търкулва и начинът, по-който пада, предсказва добра или лоша година. Добре е, ако се похлупи, тоест дъното му да остане отгоре.  На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая “пеперуда”, което е свързано със стопанския сезонен обрат.

Ритуалният танц на лазарките се нарича “боенек” – буйно несключено хоро, чиято основна идея е женитбата и се свързва в християнско време с образа на възкръсналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо – да растат високи посевите, да се плодят домашните животни.

Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади –за здраве и плодородие, а също и почистване от камъни, съчки и изсъхнала шума.

На лазарското хоро се събира цялото селище. На него оглеждат и избират пременените бъдещи невести.