Календар български народни празници

Свети мъченик Трифон, Трифон Зарезан – 1 февруари

В превод от гръцки името на този светец означава наслада, разкош. За народа ни той обаче си остава Трифон Зарезан, Трифон Чипия, Трифон Пияницата, патрон не само на лозарите, но и на градинарите. Зарезан, защото на неговия ден се зарязват лозята, Чипия, защото в една от легендите си отрязал носа, показвайки на богородица, че може да подрязва, и Пияницата, защото се вярва, че, за да има хубаво грозде на Трифоновден,  мъжете трябва да се напият. Почитат го и кръчмарите, за да се лее вино в кръчмите им.
Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция. В Оксфордската енциклопедия на виното, позовавайки се на Омировия епос, за родина на виното е посочена Тракия, която според цялата античност е родина и на бог Дионис. Винарската традиция съществува над 3000 години по нашите земи.


Как празнуваме

На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна. Извършва се от мъже и прилича на истински спектакъл. Лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата или от ъглите на лозето. Със светената вода и пепелта ръси за плодородие. На отрязаното място полива с вино и благославя: “Колкото капки, толкоз коли грозде.” С отрязаните клонки украсяват калпаците си, бъклиците с вино, иконите вкъщи. Слага се обща мъжка трапеза в лозята. Всеки оставя, каквото е донесъл на нея.  Избират Трифон (или Трифун) – цар на лозята. Най-възрастният поставя в средата на трапезата три подрязани пръчки и китка босилек, вързана с червен конец. Пита кой иска да е цар и всеки може да посегне и да вземе китката. Но царят трябва да е човек с късмет, да е имотен, за да може да почерпи, добре е да е работен и уважаван от хората стопанин, а през изминалата година лозето му да е родило най-много.
След храната, спектакълът продължава. Често някой мъж се скрива зад лозата и пита “Трифоне, виждаш ли ме?”, а царят отговаря: “Наесен хич да не те виждам от грозде.” На връщане мъжете носят “царя” на раменете си или го теглят с колесар, на главата му има корона от лозови листа, в ръцете си държи икона на св. Трифон.  През цялата година все така ще се грижат  за него и ще го „носят на ръце”, защото се вярва, че от здравето и щастието на “царя” зависи плодородието на лозята.
Мъжката дружина обикаля по домовете. Там, разбира се, ги черпят – червено вино от бяло котле. Първо отпива “царят”, после поред – останалите. Накрая, глътка след глътка, благословия след благословия, всички се напиват. Последната почерпка е в дома на “царя”. Ако не се напият добре, вярва се, че плодородието няма да е добро.
Всички ритуали в този ден целят да предизвикат  раждане, плодородие. Заканват се с брадва на яловите дръвчета. Очаква се да се уплашат и да започнат да раждат. Обичаят се нарича трифоносване и е свързан с легендата, в която Трифон си посякъл носа, а от кръвта му, поръсила лозята, дошло и тяхното изобилие.
Мъж без деца изпълнява обичая посичане. Вика някой да го обръсне, а бръснарят три пъти го порязва и се вярва, че магията за челяд е сторена.
Жените ловят с тестени ръце дърветата, животните и невестите – да се плодят и да раждат.
На някои места в средата на лозето изравят дупка и в нея закопават светената вода – да не бие град.

Магически предсказания на Трифиновден

Какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще е късметът ти през годината.
Вечерта срещу празника се гадае по въглени за плодородие. Наричат се живи въглени  – за житото, за млякото, за виното... На сутринта изгорелите, стопилите се въглени означават плодородие, угасналите – лош плод.