Народът нарича този празник Петльовден, Петеларовден. Празникът е свързан с обредноста на Бабинден, посветен е на здравето и нормалното полово съзряване на момчетата. На някои места св. Евтимий /гр. “добродушен”, се възприема като господар на детските болести и може да предпази малките от “детешката” или “вънкашната” болест (епилепсия и детски паралич). Основният ритуал е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд. В къщи, в които има момичета, колят кокошка. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос.
Как празнуваме
Обредната жертва се коли на прага на дома (обикновено от 15-16–годишен юноша). С кръвта той прави кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст рисува и по външните врати и порти. Петлето се вари цяло и се готви като чорба. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Заедно с децата отиват при бабата, като на Бабин ден, на гости. Тя е приготвила три гозби и се закичва с перо от петела. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. /Вълната е символ на женското начало, лютите чушки – на мъжкото./ После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата. Вярва се, че перата от жертвената птица са лековити, а ако месото се раздаде на близки и съседи, през цялата година децата ще бъдат живи и здрави. Старата традиция е съхранена на много места в страната, но най-масово празнуват ромските семейства, които празнуват по стар стил на 2 февруари.