Календар български народни празници

Сирница, Прошка, Постна неделя

Празнува  се седем седмици преди Великден  Започва големият великденски пост. Най-важно за неговото начало е да бъде поискана и да бъде дадена прошка от всеки и на всеки. Прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.

Как празнуваме

През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни продукти, яйца, масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помогнат при веенето на житото. В съботата се изнася Задушница. Цялата седмица  на т.нар. Месопусна неделя, преминава под знака на много веселие, радост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – искат прошка . Задължително им прощават: “Просто да ти е, Господ да прощава”. Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората.

Огнени магии

Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Палят се “оруглици” (кош или кошерище, намазано с катран), “оратници” (дърво, разцепено и набъркано със слама, която се пали и върти), “олелии” (въртящо се запалено каче с катран). Младежите хвърлят в двора на любимите си запалени стрели от див дрян (”чавги”, “перници”, “лугачки”). Гърми се, за да се роят кошерите. Мъжете гърмят и вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост. Някои може би помнят разделните огньове на младите. Наричат ги „орлата” и пред тях които не са могли да се оженят през зимата, си дават свободата. Всички обещания отпадат, всеки може да поеме своя път.

Кукери

В Тракия, Североизточна България, Средногорието и в Родопите се устройват маскирани игри, които се наричат различно: кукери, старци, джамали, бабугери, станичари. Маскират се със саморъчно направени маски, обличат се в кози или овчи кожи с косъма навън, запасват се с но няколко реда хлопки и звънци на кръста и са въоръжени с дървени саби. Придружават ги свирачи, Има главен кукер, който със свирка в уста води шествието. Характерно за кукерите от тези райони е "заораването": впрягат двама кукери, кукер-младоженец оре, а булката (преоблечен мъж) кара "говедата" с остен. След това изправят ралото, булката се качва С крина в ръка, сее и благославя: "Колкото пясък в морето, толкова жито в хамбара", ``Колкото звезди на небето, толкова деца в селото" и пр.
Кукерите обхождат селището, играят, а от къщите ги даряват със сланина, пастърма, брашно, ракия, вино, орехи, и пари. Накрая се извива буйно хоро, на което играе цялото население.

Празничната вечер

На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното. След  вечеря на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се “хамка”. Това е последното, ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да добре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След като се счупи яйцето, домакинята го обелва и го разделя между всички членове на семейството "за здраве", а черупката се стрива и се слага в храната на кокошките, за да снасят. По запаления конец, на който е вързана халвата, се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, вярва се, че двамата ще се оженят есента.

След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта – да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.