Календар български народни празници

Андреевден, 30 ноември

Свети апостол Андрей /гр. “мъжествен, храбър”/ е първият Христов апостол. Затова го наричат  Първозвани.  Счита се за апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий.

Народният празник е свързан с няколко поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Затова го наричат и Едрей, Едринден.  Нараства едва забележимо, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото “пиле у яйце”. И все па става по-голям, невидимо, но сигурно се обръща към пролет. Затова и ритуалите целят да осигурят плодородието през идващата година.

Св. Андрей е повелител на мечките. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката.  От този ден, тя вече, ще поеме към зимното си леговище, ще се отдаде на зимния си сън. За да я изпратят хората с добро и да не се събужда и напада, хората я изпращат с храна и магически заръки . Празникът днес се отбелязва и като ден за предпазване на мечките от изчезване /с. Белица/.

Как празнуваме

Вечерта преди празника жените варят в ново гърне.жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: “Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите.” На сутринта всеки хапва и  хвърля по няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. За плодовитост се раздава на съседи, хапват и животните За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб нагоре. Животното се подканя с добро “На ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия”, или пък: “За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот.” Така с магически наричания хората са се надявали да умилостивят животното, да предизвикват доброто в своя дом.

Празнуват невестите. Надяват се да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.