Празнуват: Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тонка, Тончо, Андон, Дончо, Донка и др.
В народната представа св. Антоний /гр. “безценен”/ е по-малък брат близнак на св. Атанас. Двамата братя близнаци са ковачи, затова АНТОНОВДЕН и АТАНАСОВДЕН се честват като празници на ковачи, железари, и ножари.
Според една легенда двата дни /17 и 18 януари/ са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден св. Атанас облякъл “знатни дрехи”, влязъл с тях в кръчмата и, както се очаква, всички мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Странджа наричат 17 януари Сиромах Атанас.
Как празнуваме
Много често разположението на празника в календара и връзката му с проблемите точно на определеното време създават образа на светеца, извайват го съвсем различен от описания в житията, определят ритуалите и смисъла на празничните действия. Дали защото празникът на св. Антоний е разположен във време опасно за различни болести, но народът ни празнува неговия ден в чест на чумата. Жените раздават за здраве на “лелята” /така галено наричат болестта/ медени питки. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се содени питки, намазани с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, т.е. за чумата. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден “тръгват по хората”. Затова умилостивително наричат двата празника “сладки и медени”. Вратите на къщата се залостват здраво, пускат се капаците на прозорците, седи се на тъмно, да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея. Не се яде свинско месо, за да “не се разсърдят” болестите. Не се пипа вълна, защото се смята, че чумата спи във вълна.
Не плетат с куки, не шият с игли – ако се убодат, раните няма да зараснат лесно.
Не се работи, за да няма гръмотевици през годината.
За здравето на едрия рогат добитък свещеникът обикаля селото и пръска стадото със светена вода. Освещават се в черквата ярма и царевица, които сетне се дават на животните.