Издателство Листа
  • Детска фолклорна енциклопедия
  • Листа за ученика
  • Книги за учители
  • Книги на други езици
  • Справочна литература
  • Автор Лилия Старева
  • Други книги

Моята кошница Кошница

Обща сума: 0 лв. поръчай
Регистрай се Забравена парола
Моята кошница 0бр.
За нас
За нас
Карта на сайта
Карта на сайта
Контакти
Контакти
Как да закупя
Как да закупя
About us
About us

Календар български народни празници

Начало/Календар български народни празници

Антоновден, 17 януари



Празнуват: Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тонка, Тончо, Андон, Дончо, Донка и др.
В народната представа св. Антоний /гр. “безценен”/ е по-малък брат близнак на св. Атанас. Двамата братя близнаци са ковачи, затова АНТОНОВДЕН и АТАНАСОВДЕН се честват като празници на ковачи, железари, и ножари.
Според една легенда двата дни /17 и 18 януари/ са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден св. Атанас облякъл “знатни дрехи”, влязъл с тях в кръчмата и, както се очаква, всички мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Странджа наричат 17 януари Сиромах Атанас.

Как празнуваме

Много често разположението на празника в календара и връзката му с проблемите точно на определеното време създават образа на светеца, извайват го съвсем различен от описания в житията, определят ритуалите и смисъла на празничните действия. Дали защото празникът на св. Антоний е разположен във време опасно за различни болести, но народът ни празнува неговия ден в чест на чумата. Жените раздават за здраве на “лелята” /така галено наричат болестта/ медени питки. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се содени питки, намазани с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, т.е. за чумата. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден “тръгват по хората”. Затова умилостивително наричат двата празника “сладки и медени”. Вратите на къщата се залостват здраво, пускат се капаците на прозорците, седи се на тъмно, да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея. Не се яде свинско месо, за да “не се разсърдят” болестите. Не се пипа вълна, защото се смята, че чумата спи във вълна.
Не плетат с куки, не шият с игли – ако се убодат, раните няма да зараснат лесно.
Не се работи, за да няма гръмотевици през годината.
За здравето на едрия рогат добитък свещеникът обикаля селото и пръска стадото със светена вода. Освещават се в черквата ярма и царевица, които сетне се дават на животните.

Copyright 2025, Lista

Created by Webcharm