Календар български народни празници

Атанасовден, 18 януари

 

Празнуват: Атанас, Наско, Таньо…

Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят девойки от хорото.Светецът е покровител е на домашните животни, както и св. Георги и на дивите зверове. Той е “вълчи”, “мечи” пастир, господар на змиите.

Според народния израз “зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда”. Завършва един дълъг празничен цикъл. Наближава период на пост и въздържание. Наричат празника Втора Коледа. Също като на Коледа се коли прасе и се слага богата трапеза.

Как празнуваме

„Иди си зимо, да дойде лято!”
Според поверието на Атанасовден (“сред зима”) зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: “Иди си, зимо, да дойде лято!” В друго поверие светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства, “колкото скача 3-годишен елен”.
В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни за любов, женитба, вият се хора, прескачат се огньове, връзват се люлки. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.
Мъжете, по ризи, играят хоро в снега, показват на зимата, че не се страхуват от нея, че чакат лято.
Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата*, свързани с празничния танц на нестинарите.


* Свещен извор, чиято вода се смята от народа за лековита.


Против болести
Курбан
Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Коли се черно пиле или кокошка, които се приготвят с ориз, и се раздават на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. С кръвта на жертвата се намазват челцата на децата. От приготвения общоселски курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак.
Медените питки
Където има болести, особено свързани с обриви, се появяват и медени питки.
Жените ги пекат и раздават по съседи и познати или на кръстопът. Тестото за питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина (за “лелята”).
На този ден не се играе хоро на площада, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее от охтика*, синя пъпка и други обриви.

Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още “слава”, “светец”), с които се почитат мъртвите праотци.
Извършва се обичаят побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци.