Календар български народни празници

Бъдни вечер, 24 декември

Празнуват: Евгения, Евгени,  Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин

В навечерието на Коледа се празнува Бъдни вечер, последният ден от великите пости. Това е един от най-светлите християнски и един от най-важните семейни празници. Наричат го  още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. Целта на коледните обичаи, в т.ч. и на Бъдни вечер, е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие. Свързана е с раждането на новото слънце и на новия Бог,  с идеята за раждането и обновлението на света,  с надеждата за добро.

Как празнуваме

Бъдникът

В някогашният български дом бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво,  в огнището е бил задължителен. Той е символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното плодородие. Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, символизирано от бъдника,  правят чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот и гори цяла нощ в огнището.

Елхата

Днес елхата  във всеки дом замества бъдникът. И тя като него е символ на дървото на живота, което свързва световете, нашия и небесния. Мястото, на което е поставена се превръща в сакрално, замества огнището, най-святото място в дома на старите българи. Затова по аналогия и мястото на елхата е на изток или юг. Събирането около елхата е събиране на място, в което има отворена връзка между световете, където пожеланията, наричанията и благословиите могат да се чуят и да се случат. Затова  събираме децата около елхата, обещаваме им Дядо Коледа да чуе и изпълни желанието им. С песни и хубави думи се обръщаме към светеца, настройваме го с добро и за добро. Украсата, която се слага на елхата, също както и трапезата, има символен смисъл. Всяка играчка е символ и благослов. Плодовете – са пожелание за плодородие,  кръглите топки са многоликия Космос, звездата – е символ на очаквания Младенец, свещите – са земният аналог на небесното слънце, светлината, която грее в домовете сякаш направо от „Горния свят.”

Малките коледари

Предвестници на чудното раждане са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!”. Домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.

Обредният хляб

Особено важен е обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.

Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр. Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Така се разчупва тя на всеки голям празник. Хлябът се прелива с варено жито и вино. Първото е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на момченцата.

С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.

Магическа трапеза

Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му. След раздигането й част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв запали сламата си, на него най-рано ще узрее житото. Докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото. Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.

На масата се сяда при изгряването на първата звезда, обикновено към 18-19 ч.След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.

Всички от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, “за да се роди и стане толкова голямо житото”.

На трапезата се остава дълго. В този момент тя е вълшебна връзка с божествени светове и сили. Ако някой трябва да стане по-рано, ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите. Масата не се раздига  на целия следващ ден.

Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.

Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят.

Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.

Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се “увиват” около тях пчелите, да не бягат на чужди места.

Храната благославя

Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. Слагат се храни, които набъбват, също като тях “да набъбват” късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11.  Всичко, което се поставя, има символичен смисъл и може да донесе изобилие – обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя и бучка пръст от нивата. Чесънът е сигурно предпазно средство против уроки, магии, ухапване от змии. Медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве.  Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви лоши дихания. Бръшлянът символизира здраве и дълголетие. Ястията са само постни 

Обредните хлябове са три вида. Един – посветен на празника: боговица, богова пита, светец. Друг – за стопанството и къщата, и трети – за коледарите. Шарките обикновено са кръсташка (релефна украса с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката означава ангелска, Божия сила, цветето – младост. Лъкът символизира мощ срещу нечисти сили, духове и болести.