Църковният календар отбелязва на 24-ти юни раждането на Йоан Кръстител. В библейския разказ майката на Йоан Елисавета е леля на Мария, майката на Исус.
Слънчев благослов
Народът казва, че на този ден „Еньо си намества кожуха да върви за сняг”.Празникът е в най-дългият ден от годината (деня на лятното слънцестоене) и това го свързва с прастари култове към слънцето. Еньовден е по същество празник на слънцето и водите. Преди да си тръгне слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път /затова и седи повече на небето/, окъпва се в жива вода и тръгва на далечен път. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
Огънят е земният образ на слънцето. Затова и той благославя на Еньовден. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Еньовският венец, сплетен от билки, е също своеобразна слънчева магия и закрила.
Лековитите билки
Болестите в народната вяра са точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за незнайната половинка трябва да си затворим очите и да посегнем наслука към някоя трева. Откъсва се наполовина и дай Боже, да излезе тя магическа и лековита. Всички тези билки се връзват във вълшебна “еньова” китка , която лекува от различни болести. Казват, че всяка набрана на Еньовден трева е лековита.
Водата – магическа и лековита
Водата пречиства от всякакви опасни докосвания, предпазва, лекува. На Еньовден млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето.
Гадания и наричания за плодородие и любов
Един от най-трайно запазените обичаи на празника почти в цялата страна остава „Еньова буля”, който е форма на „ладуване”. На реката, Еньовата буля предсказва плодородието в селището, а по пръстените или китките на девойките нарича за любимия, който ще се появи в живота им.