Календар български народни празници

Игнажден, 20 декември

Когато Игнатий /лат. “огнен, пламенен”/ бил малко дете, сам Исус Христос го вдигнал на ръце и го показал на учениците си с думите: Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. Оттогава го наричат Игнатий Богоносец. Вярват, че помага при лечението на различни тежки болести.

Игнажден е народната  Новата година. Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се свива, да си ходи, за да дойде на негово място лятното. Денят започва да расте по-бързо, “колкото петел скача на прага”. На земята хората палят огньове, за да помогнат на слънцето да свети по-силно и вярват, че пламъците им ще пречистят и предпазят от всяко зло.  Огънят свързва земята е небесния слънчев свят. Всички ритуали на празника имат магически смисъл. Хората с жестове и думи показват на силите от отвъдното, което в празничните дни са много близо, какво искат да им се случи.  Пази се строг пост.

Как празнуваме

Празничният хляб

Може да не се меси всеки ден, но на Игнажден е добре да се направи.  Хлябът е символ на плодородие, на задружност в дома, благославя за здраве и придобивки. Месят кравайчета за всеки от семейството, нито един да не бъде пропуснат. Раздават се и питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредната пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.

Като за Ново начало

Като на всеки празник, свързан с начало, промяна, преход във времето, трябва да се изчисти  къщата. Измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и “да върви като по вода” напред през годината.

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Каквото внесеш в дома, стократно ще се умножи в годината.

Рано сутрин родителите слагат децата на кантар или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.

Хвърлят кестени в обора, за да скачат агънцата като тях

Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго на трапезата, за да дойдат годежари.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, най-белите, и ги оставя ги в пръстена паница. На Бъдни вечер по тях се гадае за здраве и късмет.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да “не излезе берекетът”.

Не се иска и не се дава нищо на заем.

Не се вари боб, за да няма през лятото градушка. За предпазване от болести не се пере.

Вярва се, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. Особено задължително е да ги почитат бременните и нераждалите, за да родят лесно. Ако дете се зачене на Игнажден, може да се роди с недъг.